За всеки има място под чертата...

понеделник, 8 февруари 2010 г.

На Ицо


Христо Стоичков днес става на 44. Камата, блудният син на България, заради натоварената програма в първенството на Южна Африка, вероятно ще празнува на една маса с новия спортно-технически директор на Мамелъди Съндаунс Путко Мафани. Последният даже не подозира, че Модерният ляв отдавна е кръстил негова съименница, но с фамилията Лелина.
Четворката винаги е била фактор в битието на Ицо, днес стават две една до друга. Първата е головото бедствие във вратата на вечния съперник през 89-та, втората е бронзът през американското лято на 94-та. В гимназията по английски и четири щеше да му е много... Осмицата обаче завинаги остава свято извезаната цифра на победата и футболната битка, понесла най-големият ни спортист до неизмерните мащаби на световното признание. Стоичков е Футболният Бог дори в африканската джунгла. Роден е да пребъдва и на терена, и по време на рисково сафари в саваната.
Не знаел английски, излагал се... Само извънредно перде като него, на което не му пука от нищо, ще издевателства по този начин върху словото на развития западен свят. Забележете, че Ицо не спира за миг да бълва странни думи като вертолейшън, сикрифиси и прочее, не се замисля и за момент, мисълта му атакува, все едно самият той пробива по лявото крило, няма и помен от притеснение или съмнение за липса на знание.
Не положихме усилия да го разберем. Винаги гледахме сякаш едностранчиво на него. Все откъм тъмната страна. Все за данъците, сравненията, сините буркани, треньорските неволи... Вярно, стори немалко глупости, каза необмислени неща по медиите. Но, мисля си, с усмивка и вяра в истината за него трябва един път завинаги да го възприемем такъв, какъвто е: нееднозначен, противоречив и много наш.
Защото отвъд лошото неизменно стои доброто, прекрасното: Стоичков неведнъж караше нацията да плаче със сълзи от щастие, с несекващите си голове пренасяше триумфа по улиците, развяваше трибагрениците, предаваше малката ни, но скъпа родна футболна легенда от поколение на поколение, от баща на син...
Ицо запали мен и моите връстници по цял ден да гоним окъсаната топка по прашните улици и училищни дворове. Превърна раните по колената в проява на несломим характер в преследването на победата. Помня, че бяхме изписали с огромни букви името му на стената на блока и целихме дупката на „О”.
Бикоуз еври дей из вери импортант! Айм вери майт...
Честит рожден ден, Ицо!

Няма коментари:

Публикуване на коментар