За всеки има място под чертата...

сряда, 10 февруари 2010 г.

Смисли и размисли около Виртуалната ера


Десет от най-търсените и желани професии през 2009г, не са съществували през 2004г.

Светът сякаш е нараснал или поне репертоарът от жизнени възможности се е увеличил: количествено има повече предмети, блага и неща, откогато и да е било, а в същото време времепространството очевидно се е съкратило значително. Днес пътуваме безпроблемно между пределни дестинации, а новите комуникационни средства съвсем заличават невъзможната в миналото дистанция между хората. Човешкият потенциал привидно също търпи неумолим прогрес – спортистите непрекъснато подобряват постиженията си и чупят рекорди, осмеляваме се да сблъскваме протони, за да осъществим небивал качествен скок в развитието си и да открием първообрази и първопричини за нас самите и за света, в който живеем. Едно е сигурно: настоящето е максимално интензифицирано по посока осигуряване на възможно най-благоприятно бъдеще. Налице е бум на ценности, алтернативи, норми, стереотипи. Фундаментални фактори и организиращи принципи в парадигмата на пръкващата се Виртуална ера се явяват тоталното внедряване на новите технологии и свръхконсумативната настройка на съвременното общество. Традиционни пазители на статуквото като семейство, училище, родина, религия са оспорени, като това не е непременно негативна практика. Светът тъси трескаво най-добрата си изява, за да се съхрани и възпроизведе.
В известния си труд „Бунтът на масите“ Хосе Ортега-и-Гасет още през първата половина на двайсти век говори за покачването на историческото равнище и височината на историческото време. В контекста на актуалния поглед върху специфичните аспекти и проявления на предстоящата или вече случваща се Виртуална ера, е уместно да отбележим две характерни и всъщност „биещи“ се помежду си наблюдения на автора: за това как всяка епоха едновременно се възприема като упадъчна и непременно кризисна (Хорхе Манрике: „Всяко отминало време е било по-добро.“), но твърде често и като завършеност на времената или пълноценно сбъдване на жизнения идеал.

Подобни тези са адекаватно приложими и към същността на Виртуалната ера. Тя претендира да е някаква относителна завършеност на историческия ход, но органично таи в себе си и смътното очакване за завършек, за апокалиптичен развой, за падение на човешкото и духовното. Действителната стойност, а защо не и очарованието на същата, се крие в самия процес на ставането й. Сервантес казва: „Пътят е по-добър от страноприемницата.“

Следават някои предполагаеми характеристики и отличителни белези на Виртуалната ера:
Абсолютното издигане на пиедестал на Избора между постоянно изникващи и безброй алтернативи, всекидневната активност и свръхконсумация, водят до прогресивно нарастване на човешката креативност, която обаче е насочена навътре към себе си – за да се чувства индивидът осигурен и щастлив, за да реализира на всяка цена собствената си идентичност, неизменно поглъща бълваната продукция и изисква още и още. Междуличностни отлики, мода и стил, потъват в самоцелния акт на свръхконсумация. Отчетливо се заформя една целокупна, безлична и аморфна маса, която бясно консумира тук и сега, едно своеобразно еднообразие в уж многообразието от алтернативи и възможни решения, всеотдайно постигане на санитарен минимум от насищане и нищо повече.

И все пак, наред с това: бум на индивидуализма във всякакви форми, множество персонализирани способи за постигане на някаква крайна ценност, някакво Добро. Духовният упадък, кризата на ценностите се обговарят така широко, именно защото стабилно и убедено застават и присъстват в проблемната съвременна среда именно те: моралните категории като любов, истина, достойнство, чест и традиционните институции на дома, църквата, родината, общата културна памет. Във Виртуалната ера те запазват базовата си значимост, но са проектирани в друг контекст и са от качествено нова природа – функционират като сдържащи механизми, като прегради пред необратимото увличане по свръхконсумацията. Те завръщат човека към човешкото и пазят връзката му с традиционните представи за света и живота - прокламирана теза заради безрезервната вяра в искрената, изначална и красива позитивна същност на човешкото същество.

Важен е и обликът на медиите, които са из основи повлияни и предефинирани от бума на новите технологии. Въпреки масираната атака на информацията в електронен вид, материалните носители няма да се дадат без бой. С други думи: книгите и вестниците ще оцелеят. Книжката и мишката компромисно ще обединят сили, за да са в услуга на потребителя на познание и той винаги да е подготвен и ориентиран в динамичната и несигурна жизнена среда. Вездесъщата цел за самоизпълнение на аза приоритетно предшества средствата, които са по-скоро мимолетна необходимост и конкретна ситуация, а не толкова определящ подход. Любопитен е друг процес: личното участие в комуникационния акт, излъчването на собствени информационни послания, които се реализират в обществено пространство, днес познати като блогове, сайтове за обмен на видеофайлове, коментари във форуми и др.

Такава е схематичната и опростена представа за Виртуалната ера. Идеята за нея привлича най-вече с вътрешната си противоречивост и нееднозначност. Човешкото развитие досега е доказан път нагоре и напред, така че вероятно подобна фундаментална тенденция би се запазила и оттук насетне. Но страхът от далечната перспектива на предстоящото, от безстрастното техницизиране на света, наднича натрапчиво в съзнанието на днешния човек. Но не са ли именно тревожността и тихата паника да не объркаме посоката онези смисли, които все ни задържат на пътя на собственото ни благоденствие? А може би трескавото суетене за утрешния ден осмисля днешния и го превръща в прекрасна битка, лична и обща, за постигане на относителен ред сред царстващия Хаос.

Няма коментари:

Публикуване на коментар