За всеки има място под чертата...

събота, 13 февруари 2010 г.

Земният път на лунната походка


Приживе Джако анонсираше своето погребение като най-бляскавото шоу, което светът ще види. Изпращането му наистина имаше безмерна стойност, но сякаш затвърди вселенското впечатление, че човечеството не беше готово за тази загуба. Някак неусетно и без логика завърши земния си път лунната походка. Човекът, който цял живот бореше смъртта и отлагаше неизбежно приближаващия край. Човекът, който сбъдваше своите съкровени и налудничави мечти – сменил цвета на кожата си, отърсил се от сладката примка на многолюдното семейство и направил уникална самостоятелна кариера, многократно преобразил се... Човекът, превърнал се в Свръхчовек. За някакви си петдесет години време.

Винаги ме е изумявало безусловното иконизиране на отделна личност от масата. Култ в смисъл на безкрайна симпатия към таланта и гения на артиста. В недоумение съм бил какво кара хората така последователно и френетично да издигат на пиедестал и направо да боготворят един от тях. Небивалата популярност на Джако вероятно се дължи на това, че той завръщаше на обикновените човеци един желан свят, с други думи – раздаваше мечти и бленувани идентичности – като тази на малкото, невзрачно черно момче, потънало в прахта на земята, което стана бял човек и суперзвезда, устремила се към невъзможните висини. Озадачаващо и едновременно с това трогателно е как хората се вълнуваха дори от естествените му дейности – изпадаха в транс от походката му, сполучливо впрегната в служба на неповторимото му сценично изпълнение. Феновете го посрещаха радушно, дори когато се явяваше в нечовешки, отблъскващ вид след поредната пластична операция.

Изобщо, Майкъл Джексън е поредното и може би най-неопровержимо доказателство, че великите са непременно противоречиви. Той не беше еднообразен и безинтересно добродетелен на всяка цена, не беже светец. Ако за някои е нанадминат шоумен, за други е педофил и изверг. Но при всички положения е изпълнил генералното условие за вечно място в сърцата – вълнува изключително носителите им.

Не е скучно различен във времето, в което всички се насилват да бъдат различни и оригинални. Той е от истински различните, докоснати от крачещото Провидение. Смъртта му, другото генерално условие за тотално приравняване с божественото, също вече е факт. Поклон...

Няма коментари:

Публикуване на коментар