За всеки има място под чертата...

понеделник, 8 февруари 2010 г.

Немити-Надрани

Немити-Надрани” понеже сме искрени и невзрачни, бедни и горди... „Немити-Надрани” понеже сме студенти.

Немити” е полуголата вътрешна нагласа, която не е съвсем цвете за мирисане, не е съвсем за пред света. Но въпреки това отдавна сме се разкрили, прочетени сме от начало до край, барабар и с притурките. „Немити” е неопетнени, път обратно към първото състояние на нещата, далеч от „булото на срам и грях”, тъкмо в срам и грях, присъщи и човешки. „Немити” е „пак ли спряха топлата вода, беее...”, „немити” е потни и взаимни, възпалени и възбудени...

Надрани” е величавото изстрадване на живеенето, „Надрани” защото сме убедени, че не сме спирали да водим битки – най-често чужди. „Надрани” е алиби, че си бил и че ще бъдеш. „Надрани” са охлузванията от паданията, които са били началото на ставането. „Надрани” са всички, които са се осмелили да си признаят, че са „Немити”.

Вазовите „Немили-Недраги” (и отпърво Ботевия „немил-недраг", да не се забравя!) са досущ същите, само че никой не е писал за тях в интернет.


Няма коментари:

Публикуване на коментар