За всеки има място под чертата...

понеделник, 8 февруари 2010 г.

Изповед на редовия студент


Истината е, че понякога наистина не се издържа. Работя, а в свободното си време ходя на лекции. Какво ли не пробвах – мих чинии, мих прозорци, мих нааканите дупета на децата на разни чужденци. CV-то си стои готово в задния ми джоб, мотивационното писмо си го знам наизуст. Обрекох се на безсънни нощи, ксерокопирайки в ксерокопирни центрове... И всичко това в името на Светата Троица – дипломата, парата и залъка.
А как ми се ще да си карам студентския живот, лудите, безгрижни години. Амааа...няма как, все нещо ще се обърка. Снощи пак...тъкмо се измъкнах по-навреме от склада, прибирам се, секс ще правя...а съквартирантът си излежава в общежитието и не мърда. А колко много жадувах да остана насаме с гаджето, да намеря утеха, заровил глава в прекрасните й гърди, по-известни като цици. В замяна на това изкарах нощна в магазина.
Струва ми се, че съм човек “без”, демек яко ме е сграбчила липсата. Без пари съм и без перспективи за изкарване на пари. Казват още, че съм безсърдечен, безхарактерен и без воля, но аз си знам, че бесовете не ме ловят и безспорно съм пич. Зареждам с безоловен и съм безпартиен. Любимото ми животно е безон. Редовно водя безполов живот и без съмнение съм без деца.
Не съм безработен. Със съзнанието за абсурда, в който живея, съм.. Преди мечтаех да стана известен, сега съм в известна криза.

Няма коментари:

Публикуване на коментар