За всеки има място под чертата...

понеделник, 1 март 2010 г.

Размисли за бабата през март



Днес се почувствах неловко пред баба Марта. Колегите ми засмяно се изредиха да ми закичат мартеничка, китката ми за миг почервеня, дори милата жена на ксерокса във факултета ми подари една. В отговор аз припряно си прибирах ръцете в джоба с обяснения колко съм трогнат и колко благодаря. Реших еднократно и необратимо вътре в себе си, че просто ми липсва такт и отношение към хората. Не бях приготвил нито една мартеничка за подарък. А околните не спираха да вадят торбички с червено-бели неща.

Иначе от сутринта си бях сложил една гривна, която намерих в разхвърляното общежитие и която намирах, че ми стои твърде добре. Всеки път като я поглеждах, неизменно си мислех, че ми отива, че е готина. После в сърцето на деня отнех от многобройните гривни на ръката ми, понеже ми се струваше, че изглежда твърде претрупано и по детски наивно. Остана само моята.

Опитвам се да размисля около смисъла на първи март. Помня един есемес на Великден преди три години, когато след вечното дерби, което нещастно загубихме, един левскар ми писа: „Hristo(s) Yovov voskrese! Levski voistina e 6ampion!”. Може би всеки усеща празника по свой начин, пренася в празнуването му свои мечти, копнежи, болки и заблуди.

В този смисъл не е ли първи март празник на цесекарите?! Баба Марта не е ли някъде в сектор В на Армията?! Мартениците са нашите шалчета, червено-бели знамена, емблемата на гърдите, близо до сърцето... В края на червения месец март ще съсипем дръзналите сини говеда!...

Разбира се, че е идиотско. По скоро преживявам март като тъп сноб, отколкото като армеец. Но със сигурност е по-добре да си малко нескопосан с цяла ръка отрупана в мартеници, подарък от хората, отколкото само с една, която ти си избрал, защото си въобразяваш, че така изглеждаш възможно най-добре.

Честита Баба Марта!

Няма коментари:

Публикуване на коментар