Футбол и жени

Взех, че спечелих един конкурс за 14 февруари под наслов "Скъпа, обичам и футбола". Информация за него на: http://puma.sportal.bg/index.html

Ето заветния текст:

Мило момиче, любов моя... Тъй изстрадана като гол в последнта минута, тъй желана като завръщане след тежка контузия, тъй непридвидима като „организирания хаос” на Пеневата чета, сладка като победа с „половин” гол в дербито, нежна като защитата на „белия балет”, страстна като обрат с човек по-малко... и още, и още... Мога така поне още деветдесет минути, а защо не и сто и двайсет с продълженията...

Обръщам се към теб, така както се обръщам към Провидението, когато резултатът е неблагоприятен, и те моля да ме разбереш, както южноафрикански репортер разбира англиийския на Стоичков.

Четиринайсти февруари наближава. С теб чакаме този ден вече цял сезон. Но ето че в решителната вечер аз тихо ще приседна на канапето и ще вперя поглед в поредното футболно зрелище. Знам, ти ще се поразсърдиш, ще кажеш, че отново съм те оставил извън групата, че арбитражът наближава... Но моля те чуй това:

Ти и футболът сте едно цяло за мен. Нещо повече, ти си неделима част от футболния спектакъл, сякаш Играта диша и се сбъдва с твоите маниери и чаровни навици, сякаш е стаила в лоното си твоята харизма...

Знаеш ли, винаги съм усещал сюблимния момент на радост след победен гол като споделените мигове на разтърсващо удоволствие сред постелята и чаршафите от сатен. Мощните освиркания от трибуните пък ми напомнят чувството, когато майка ти идва на гости. Тактическите постройки за мен са като отчаяните опити да ти угодя с покупки по схемата „4-4-2” (четири блузки, два чифта обувки и две колиета). Наказателният удар за противника завръща в съзнанието ми опасността преди години „да ми биеш дузпата”, когато се скарахме все едно сме Венци Стефанов и Наско Сираков...

Знам, че ще ме разбереш. Докато аз гледам мача, ти периодично и всеотдайно ще подновяваш салата ми с прясно нарязани под формата на сърчица краставици и домати. Питието в чашата ми няма да свършва до последния съдийски сигнал. A после ще се сгушиш любовно в мен и заедно ще изгледаме отзивите от мача...

Не искам да ме сменяш за нищо на света, дори и да съм назад с игровата подготовка. Искам цял живот да те пазя персонално. В един прекрасен ден ще поискам ръката ти, така както ирландците поискаха ръката на Тиери Анри.

И не забравяйте на 14ти преди да се обичате, да си простите, за да не се налага после да се зарязвате...